Защо, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, Умирайки от жажда от нямане вода.
Защото, когато дойдох, нямаше никой, - Когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми та да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, Обръщам реките в пустиня; Рибите им се вмирисват, Умирайки от жажда от нямане вода.
Защо когато идвах, там нямаше никого, и когато виках, никой не отговори? Нима ръката Ми е станала безсилна, за да извърша освобождение или нямам сила да спасявам? Ето със заплашителното Си слово пресушавам морето, превръщам реките в пустиня, рибите в тях вонят, защото няма вода и умират от жажда.
Защо, когато дохождах, никого нямаше, и когато виках, никой не отговаряше? Нима ръката Ми се е скратила, та не може да избавя, или нямам сила да спасявам? Ето, със заплахата Си море пресушавам, превръщам реки в пустиня; рибите в тях гният от липса на вода и умират от жажда.
Защо, когато дойдох, нямаше никой – когато повиках, нямаше кой да отговори? Скъсила ли се е някак ръката Ми, за да не може да изкупва? Или нямам ли сила да избавям? Ето, Аз със смъмрянето Си изсушавам морето, превръщам реките в пустиня; рибите им се вмирисват, умирайки от жажда, от нямане на вода.